БЕЗПОКОЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗПОКО̀ЕН, -о̀йна, -о̀йно, мн. -о̀йни, прил. 1. Който изпитва вълнение, безпокойство, тревога; неспокоен, тревожен, развълнуван. След първите весели думи той ме загледа безпокоен и попита. — Какво ти е? Защо си такъв потъмнял, Поливанов? Г. Райчев, Избр. съч. II, 134. Еньо ходеше мрачен и безпокоен из кръчмата. Елин Пелин, Съч. III, 135. Весел и спокоен чловек може да връши повече работа / .. , / нежели един угрижен и безпокоен чловек. НКАФ (превод), 31.

2.Който изразява тревога, вълнение, безпокойство; неспокоен, тревожен. Господин Фратьо хвърли безпокоен поглед към черквата и видя, действително, че трите ѝ изхода заптиета вардеха. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 146. Не преминаха нито два деня, а при мене довтасаха Паскал и Бойчо из Калояново. Лицата им бяха уплашени, бледни и безпокойни. П. Хитов, МП, 43.

3.Който е изпълнен с безпокойство, тревога; неспокоен, тревожен. От тая мисъл косата му бърже побеляваше и сънят му стана безпокоен. Елин Пелин, Съч. III, 14. Безпокойни дни настъпиха и за нас. Откъм юг, откъм морето, .. , задимяха параходи и желязната им броня зловещо залъщя на слънцето. Й. Йовков, Разк. II, 88. В края на септември и особено в началото на октомври в ума ѝ все по-често се явяваха безпокойни мисли и страхове. Г. Райчев, ЗК, 79.

4. Остар. Който няма покой, спокойствие; неспокоен. Неделята е за нас най-тягостен ден в седмицата; тогава децата са по-безпокойни и по-немирни от друг път. ИЗ 1877, 438. Баща му, .. , е бил безпокоен скитник, .. спрял в Артаня с намерение там да си остане, женил се за някава си открадната робиня .. и бозна къде изчезнал пак безследно. П. П. Славейков., Събр. съч. IV, 9.