БЕЗПОКОЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗПОКОЯ̀ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Безпокоя. После четиредесятолетно странствование в пустинята евреите усвоили Ханаан и заселили ся там. Тогава язическите народи начнали да нападат на тях и безпокоявали ги близо до 350 год. Г. Йошев, КВИ, 40.