БЕЗПОРОЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗПОРО̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Непорочен. Той е презрял и условните приличия, .. , и бляскави надежди за един безпорочен живот. Ив. Вазов, Съч. Х, 31. Далеч от сякакви пороци, той е запазил и тялото си здраво, читаво, . ., защото само чрез такава безпорочна младост ще може, .. , да встъпи смело, безбедствено в житейското поприще. Ил. Блъсков, ДБ, 38.