БЕЗПО̀ЧВЕН

БЕЗПО̀ЧВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За растения — който се отглежда, който става без наличието на почва. Въпросът за безпочвеното отглеждане на растения е много важен у нас, особено в областта на оранжерийното зелепчукопроизводство. ВН, 1961, бр. 2997, 4. Безпочвени култури.

2.Който не се опира на някаква основа, аргументи, доказателства; необоснован, неоснователен. Всички възвишени мисли, които извираха у него там, в Охрид, сега му изглеждаха смешни, наивни, безпочвени. Й. Вълчев, СКН, 464. Безпочвена критика. Безпочвени твърдения.

3.Рядко. Който не е свързан с никаква социална среда, който е откъснат, изолиран от обществото. И стига до тоя мироглед не като деен социолог, .. , а като бленуващ поет, като безпочвен индивидуалист. М. Кремен, РЯ, 296. Безпочвен интелигент.

— От рус. беспочвенный.

Списък на думите по буква