БЕЗПРА̀ВЕДНО

БЕЗПРА̀ВЕДНО. Остар. Нареч. от безправеден; несправедливо, неправо. Съдбата са извършвала безправедно. Законът наказвал виновника ако е българин, а ако е турчин — за лице го позапирвал и го пущал. НБ, 1876, бр. 31, 120.

Списък на думите по буква