БЕЗПРА̀ВИЕ

БЕЗПРА̀ВИЕ, мн. -ия, ср, 1. Само ед. Отсъствие на политически или граждански права; безправност. Ангарията, проклетата ангария оставаше, а с нея оставаха и мъката, и теглото, и страшното безправие. А. Христофоров, А, 300. Тютюневите господари живееха в малки дворци, .. , — а работниците тънеха в безправие, немотия и болести. Д. Димов, Т, 291. Колонизаторите се отнасят най-жестоко с местното население и го държат в пълно безправие. НА, 1958, бр. 3185, 4.

2. Само ед. Отсъствие на законност; беззаконие, безправност. Селските бунтове по десятъка, потушени с кръв, .. , увеличаващото се данъчно бреме, безправието, кървавата баня на народа в Русе създаваха покруса. Ив. Богданов, СП, 17. Враг на всякакво безправие и насилие, учител Трайко, естествено, беше враждебно настроен и към царствуващето насилническо управление. Т. Влайков, Съч. III, 148.

3.Рядко. Проява на беззаконие; произвол. Капитан Мамарчев заявил на султана, че докато траят безправията, ще продължават и въстанията. Хр. Бръзицов, НЦ, 7.

Списък на думите по буква