БЕЗПРЕДЀЛЕН

БЕЗПРЕДЀЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който няма начало и край, който няма предели, граници; безкраен, безграничен, безконечен. Материята, материални‑

ят свят е безпределен по пространство. От всяка точка на вселената може да се върви със скоростта на светлината по всички посоки, да се върви вечно и винаги ще се срещат все нови и нови космически тела. Ив. Яков и др.,ОК, 24. А небото что е? Това безпределно пространство, гдето глядаме отгоре над земята. Г. Икономов, К3, 2.

2. Който е толкова голям, просторен, че не може да се обхване с поглед; безкраен, безграничен, безконечен. А ето го сега — пътува по безпределната далечина! Минават по приморския път от Варна, сред китните лозя. П. Славински, П3, 245. Безпределна шир.

3.Прен. Обикн. за чувства — който се проявява в много висока степен, извънредно голям, силен, изключителен; безкраен, безграничен, безмерен. Той усещаше как сърцето му сякаш се облива от топли радостни сълзи, как безпределната радост разпъва гърдите му. П. Вежинов, ЗЧР, 181. Кипи животът, .. , всеки се мъчи да извърши по едно чудо, и всичко това е само за великата, безпределна любов. Д. Немиров, Д, 107. И благодарността ни ще бъде безпределна, когато видим намерението ви обърнато на дело. У, 1871, кн. 23, 358.

Списък на думите по буква