БЕЗПРЕСТАЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗПРЕСТА̀ЕН, -а̀йна, -а̀йно, мн. -а̀йни, прил. Остар. Книж. Непрестанен, непрекъснат; безпреривен, безпрестанен. Безпрестайните войни по онова време много тяжко падаха Ришару, както и на другите французски фабриканти. Й. Груев, СП (превод), 206. От многото претоварване разумът ослабява, както и безпрестайната силна светлина вредяше очите. Лет., 1874, 89.