БЕЗПРЕЦЕДЀНТЕН, -тна, -тно, мн. ‑тни, прил. Книж. Който е без прецедент, който няма друг подобен на себе си случай; небивал. Успехът на филма "Хан Аспарух" сред нашата публика е наистина безпрецедентен. Тр, 1981, бр. 264, 3. Безпрецедентен случай. Безпрецедентно събитие.