БЕЗПРИЗОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗПРИЗО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. За дете или юноша — който живее на улицата, без дом, без родителска грижа и надзор. Особено тежка е картината [в Истанбул] с безпризорните деца .. , те образуват разни банди — .. — избират си главатари и колективно правят кражби и "се борят за хляб". Ив. Мирски, ПДЗ, 143. Останал сирак, той [Силва Порту] бе отрасъл по крайбрежието между безпризорните момчета. Гр. Угаров, ПСЗ, 8. Интернат за безпризорни деца.

2.Като същ. безпризорни, обикн. мн. Деца или юноши, които нямат дом, които са без родителска грижа и надзор. Безпризорните лесно тръгват по наклонени пътища, увличат се от примера на възрастните. ВН, 1958, бр. 2014, 2.

— От рус. беспризорный.