БЕЗПРИЗОРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗПРИЗО̀РНИК, мн. -ци, м. Рядко. Безпризорно дете, безпризорен юноша. Неволно си спомням за някогашните пусти улици на Москва, за затворените магазини, за сламения хляб, за безпризорниците. Кр. Кюлявков, СПП, 77–78. В ония години по прашните улици на Ташкент скитал един сирак, безпризорникъш Шукур. ВН, 1961, бр. 3003, 2.