БЕЗПРИСТРА̀СТИЕ

БЕЗПРИСТРА̀СТИЕ, мн. няма, ср. Обективно, непредубедено, справедливо отношение; безпристрастност, обективност. Да запазиш свобода на духа си и безпристрастие при изучаване на една проблема е единственото поведение, достойно за човека. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 9. Безпристрастието го изисква обаче да забележа, че и измежду тия свирепи хора са намираха человеколюбиви души. З. Стоянов, ЗБВ III, 5. Ние изискваме.., от историкът и от изследователят безпристрастие, строга критика и здрави съждения за това или за онова събитие. Знан., 1875, бр. 15, 240.

Списък на думите по буква