БЕЗПРИЧИНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗПРИЧЍНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. За който няма причина, няма основание; необоснован, неоснователен. Душата му се пълни с безпричинна радост и той, .. готов е да запее. Й. Йовков, ПК, 153. Надяваше се, че като тръгне на работа, доброто разположение на духа ѝ ще се върне и двамата ще се смеят на нейните безпричинни сръдни. Ем. Манов, ДСР, 316. Безпричинни отсъствия.