БЕЗПРИЮТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗПРИЮ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който няма подслон, свой дом и семейство; бездомен. Двете изплашени жени бяха попаднали в страшната клоака на живота. Толкова бездомни, безприютни деца! Г. Райчев, ЗК, 232. Ще остана в някой инвалиден дом. Сигурно! Ще остана там като недъгав и безприютен, без семейство . П. Славински, ПЩ, 343.

2.Като същ. безприютни мн. Самотни хора без подслон; бездомници, бездомни. — Какво е това място? — попита Бенко. — Дом за безприютни. Ал. Бабек, МЕ, 122.

— От рус. бесприютный.