БЕЗПЪТИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗПЪ̀ТИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Отсъствие на правилна насока обикн. в обществено-политическите и нравствените схващания или в областта на изкуството или науката; безпътица. Маяковски е излязъл на попрището на музикално-творческата дейност през тежките години на реакцията и на идейното безпътие, което обхвана руската интелигенция след поражението на революцията от 1905 г. Т, 1941, бр. 212, 4.

2. Рядко. Отсъствие на нравственост, на морален начин на живот. Седем смъртни гряха ни назваха мъдреците — седем пътя на човешкото безпътие. Н. Райнов, БЛ, 180.