БЕЗПЪ̀ТНО. Нареч. от безпътен (в 1 знач.); безнравствено, неморално, разпуснато. Не живее добре правоверният народ и няма кой да му помогне. Падна той и пада по-надолу. Живее безпътно, забрави истинската вяра и своя закон, забрави дедите си. Д. Талев, ПК, 290.