БЕЗПЪТСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗПЪ̀ТСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Неморален, безнравствен начин на живот. — О, да можехте да се свестите и да паднеше булото от пред очите ви! Но вашето търпение крепи неговото [на сина] безпътство и вашата слабост му дава право. Н. Бончев, Р (превод), 8.

2. Постъпка, действие, несъвместими с общоприетия морал; неморална, безнравствена постъпка. — А спомняш ли си онази нощ? — Коя нощ? — В Чам кория — .. когато скъса телефонния шнур, за да не бъдеш издаден и си позволи безпътството да побъбриш няколко часа с една жена от враждебния свят. Д. Димов, Т, 690. По недели се луташе на лов или по безпътства, а по недели прекарваше затворнишки. А. Страшимиров, Съч. I, 82.