БЕЗРАБОТИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗРАБО̀ТИЦА, мн. няма, ж. Обществено-икономическо явление за страни с пазарно стопанство, което се изразява в невъзможност на част от хората в активна възраст да намерят работа. Старецът ходеше често на лов, да изкара някой и друг лев, тъй като по онова време имаше голяма безработица. Ем. Станев, ЯГ, 32. Имаше нещо пронизващо и тъжно .. , в тия нерадостни квартали с полуселско и работническо население, което се изхранваше главно от надници в складовете. Но сега тия складове бяхи почти затворени и нищетата на безработицата го притискаше жестоко. Д. Димов, Т, 208.