БЕЗРАБОТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗРАБО̀ТНИК, мн. -ци, м. Остар. Човек, който не е на служба, на работа; безработен човек. Тряба производството да се разшири до степен, че да погълне резервната армия от безработници. Борба, 1919, кн. 2, 55.