БЕЗРАДОСТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗРА̀ДОСТНО нареч. 1. Без изпитване на радост; мрачно. Наблюдавах го безрадостно и враждебно. Й. Йовков, Разк. III, 197. –Което е право — такава стрелба за пръв път виждам... — Гъсто жарят, господин капитан, — съгласи се безрадостно един от подавачите. — Ще изкормят хълмчето. П. Вежинов, ВР, 133.

2. С гл. съм, ставам и др. в 3 л. ед. ч. Означава, че някъде няма радост или че някой не изпитва радост. От ден на ден немотията по ги притискаше, ставаше по-тежко, по-лошо, по-безрадостно. Г. Караславов, СИ, 262.