БЕЗРАЗСЪ̀ДСТВО

БЕЗРАЗСЪ̀ДСТВО, мн. (рядко) -а, ср. 1. Само ед. Качество на безразсъден; безразсъдност, безумие. — Вие сте честен човек и няма да постъпите нечестно .. — Но ако безразсъдството надделее, ако виното на страстта размъти съзнанието и потикне най-практичната съобразителност към лудост? Тогава? Ст. Чилингиров, РК, 183. И казал на гражданите реч, в която укорявал силно безразсъдството и малодушието им. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 164.

2. Проява на безразсъден;безразсъдна, неразумна постъпка. — Искаме да се бием! — викаха те [легистите] .. — Неказа той [Раковски]. — Аз не мога да допусна такова безразсъдство. Ст. Дичев, ЗС I, 68. Безраз‑

съдство беше сега, толкова късно през нощта, да се тръгва за планината.

Списък на думите по буква