БЕЗРАМНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗРА̀МНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Безраменик. Чиновникът видя пред себе си един белобрад старец, .. , в окъсан безрамник. и с чешири, овити с връв. Ив. Вазов, Съч. Х, 98-99.