БЕЗРЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗРЀДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който е без ред, неподреден; разбъркан. Ирина стигна до площада пред Народното събрание, но когато го пресичаше, видя отново по булеварда гъста, безредна тълпа от студенти, която идеше от Двореца и пееше Интернационала. Д. Димов, Т, 180. На големи и безредни чети излязвали от днешна Влахия, Молдава и Бесарабия славенски поколения. Т. Шишков, ИБН, 89.

2.Който се извършва, става без ред, в който няма ред, система, последователност; безразборен, безсистемен. И всред тази непрекъсната, безредна и паническа стрелба долетяха отново глухи тътнежи на бомби. Д. Димов, Т, 605. От площада затрещяха изстрели, безреден конски тропот заглуши виковете. Ем. Станев, ИК III–IV, 405. Мислите ни се давят в мъгла, те са разкъсани, безредни. Л. Стоянов, Х, 77.

3.Рядко. Който не спазва някакъв ред, система в нещо. Но сега времената и работите ся промениха и веке рядко ся намират пари .. Безредните хора ги харчат токо-речи по-скоро, отколкото ся печелят. Ч, 1875, бр. 4, 146.

4. Обикн. като сказ. опред. при гл. съм.Рядко. Който не е както трябва, който нарушава приличието; нереден. Артък масрафе да нема. А това, дето го прави сега, е артък нящо, то е безредно, то е разсипия. Т. Влайков, Съч. I, 246. Когато сърцето ни е добро, чисто и свободно от безредните и неприлични желания, тогаз чловек е благополучен. А. Кръстевич, У, 1871, бр. 15, 237.