БЕЗРЕЗУЛТА̀ТНО. Нареч. от безрезултатен; безуспешно, напразно. Мама на няколко пъти се опитва да я прекъсне, но безрезултатно. А. Михайлов, ДШ, 20. Но дългия го нямаше никакъв. Търсиха го под дърво и камък, .. , биха баща му до смърт, но безрезултатно. Кр. Велков, СБ, 142.