БЕЗСЕНЧЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗСЀНЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. За място — който изцяло е осветен от слънцето, по който няма сянка. Голите и безсенчести полета в подножието на хълма се покриха с колиби. Ст. Загорчинов, ЛСС, 32. Тука се простира плодородна, напоявана с води и безсенчеста равнина. Г. Бенев, БК (превод), 45.

2. За дърво, гора — през който проникват слънчеви лъчи, който не прави, не дава сянка. В горичките беше ясно, навред се прозираше между нарядко щръкналите, още голи и безсенчести дървета. Т. Харманджиев, КВ, 317.