БЕЗСИЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗСЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е без физически сили; немощен, отпаднал, слаб. Противоп. силен. — Невясто! — извика дядо Маргалак и седна безсилен на земята. Елин Пелин, Съч. III, 80. Зани тежко изпъшка и безсилен се отпусна на миндерчето. Трескавите му очи срещнаха погледа на Бачо Киро. Ами сега какво ще стане, учителю? Д. Марчевски, ДВ, 75. И той продължаваше .. да псува, да ръмжи и се озъбва, докато се повали безсилен, свит на топка, до стената. П. Михайлов, ПЗ, 72. // Със съюз да. Който няма физически сили, за да направи нещо, свързано с напрягане на тялото. — Гяур! — изхриптя умиращият, безсилен да се надигне от земята. Ст. Дичев, ЗС I, 175. Той се изправя и сяда на кревата, но след това веднага се тръшва върху възглавницата, безсилен да стои прав. Л. Стоянов, Х, 70.

2.Който няма възможност, не е в състояние да се справи с нещо или да му противостои; безпомощен. — Минчев е безсилен да се справи с трудностите, които, естествено, изникват всеки ден. Нужна е веща ръка, а той е непохватен. Х. Русев, ПЗ, 65. И той се биеше с мислите си, не знаеше какво да предприеме, безсилен като пред някоя мъчна задача. Й. Йовков, ПК, 11. Съзнанието, че е безсилен да докаже истината, още по-дълбоко измъчваше Станкул. Ст. Марков, ДБ, 331. ● Обр. Последните лъчи на слънцето, безсилни и меки, падаха неусетно около проточените сенки на предметите и се топяха бързо. Г. Караславов, Избр. съч. I, 270.

3.Който изразява отсъствие на сили или невъзможност да се направи, да се предприеме нещо. Той се усмихва иронично, но усмивката му е безсилна и жалка. Л. Стоянов, Х, 102. Отваряше бавно вратата на стаята, дето плачеше болната, и питаше от прага с глас убит и безсилен: — Какво ти е, невясто? Елин Пелин, Съч. III, 71–72. И като събра всичкия си кураж, зайчето се изкачи нагоре и надникна. Да, насреща имаше дупка и от дупката излизаха жални и безсилни стенания. СбХ, 129. // Прен. За гняв, злоба и под. — който е породен от невъзможност да се причини нещо, да се отвърне, да се отмъсти за нещо. Гърдите на ханджията свиреха остро, но той нищо не отвърна. Погледа една минутка Кротцето с презрение, с безсилна ярост и се отправи към дома си. Д. Талев, И, 445. Гораница разбра, че старецът говореше тъй от мъка и безсилен гняв, само за утеха, и нищо не отвърна, Ив. Гайдаров, ДЧ, 63.

4.Прен. За думи, изразни средства и под. — който не е в състояние да предаде, да опише нещо. Геройската смърт довърши един хубав живот. Думите са безсилни да изкажат за него похвала, каквато му се пада.К. Величков, ПССъч. I, 93. — Ниагара е пред мен! .. Беден е човешкият речник, за да опише видяното, слаба и безсилна е художническата четка, за да нарисува изобилието от багри. Г. Белев, КВА, 118. Не, сяка реч е безсилна, за да изрази яда дето тогази ме хвана. Др. Цанков, ТМ, 35– 36.