БЕЗСЛА̀ВНО

БЕЗСЛА̀ВНО нареч. 1. Без полза, смисъл; безполезно, безсмислено. Тя се намираше пред прага на неврастенията .. А после щеше да рухне изведнъж тихо, безславно, незабелязано. Д. Димов, Т, 698. Ама то само един чист българин, българин-емигрант по влашките хъшовски кръчми, би могъл тъй дълбоко да милее за безславно загиналия си въстаник-брат! А. Страшимиров, УШ, 37.

2.Остар. Унизително, позорно. Пълзях пред всек кумир и власт, / навождах си врата безславно. Ив. Вазов, Съч. I, 163. Те събрали последните си сили, за да не погинат поне безславно. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 316.

Списък на думите по буква