БЕЗСМЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЗСМЀТЕН
БЕЗСМЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Несметен, безчислен. Но знатните никак не били разположени да отстъпят нито най-малка част от своя безсметен имот. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 321.