БЕЗСМЍСЛЕНОСТ

БЕЗСМЍСЛЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безсмислен (в 1, 3 и 4 знач.); безсмислие. Всички чакаха Костадин сам да разбере безсмислеността на своето увлечение. Ем. Станев, ИК I–II, 431–432. На нейно място [умората] оставаше неприятното чувство на празнота, на безсмисленост и горчивина... В. Геновска, СГ, 105. Безсмисленост на израз.

Списък на думите по буква