БЕЗСМИСЛИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗСМЍСЛИЕ, мн. няма, ср. 1. Отсъствие на смисъл, на логично съдържание; безсмисленост. Има две такива едновремешни български песни .. , но езика и безсмислието на текста им ги издават — те са твърде обикновена мистификация. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 21. — Сам пишете в дневника си, че безсмислието не било свойствено на човешкия ум. Ем. Станев, ИК III, 128.

2.Отсъствие, липса на смисъл, на здрав разум, логика, основание за нещо; безсмисленост, нелогичност. Тогава в ума му се зароди едно решение. Едно от онези безумни, нелепи решения, на които ние съзнаваме всичкото безсмислие и все пак знаем, че те са един наш предопределен, неизбежен жребий. Г. Райчев, Избр. съч. II, 28– 29. Мими (решително) .. Неделя на обед се разписвам .. Васил. Надявам се, че схващаш не само безсмислието, но и невъзвратимостта на подобен акт? Др. Асенов, И, 68–69. Пирамидата, била тя на Джосер, Хефрен или Хеопс, е велико нещо. Велико по своите гигантски размери и по своето безсмислие. С. Северняк, ОНК, 250. Може да ви се види чудно, но има моменти, когато дори хора като мен виждат безсмислието на това, което вършат. Й. Демирев и др., ОС, 108.

3.Отсъствие, липса на сериозно съдържание, цел, на смисъл в нещо; празнота, безсъдържателност, безцелност. Всичко това, меките, чисти легла, топлата храна .. , разговорите и развлеченията с моите съседи, скоро ми дотегна и безсмислието на такъв живот почна да ме мъчи. Стр. Кринчев, СбЗР, 355. Дори и самият живот бе компромис — всички знаеха, че ще умрат, но никой не се самоубиваше заради безсмислието на съществуването. А. Наковски, МПП, 142.