БЕЗСПИР —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗСПЍР нареч. Безспирно. Стрелбата пак започна — .., кулата сякаш цяла се разтърси — куршумите безспир чукаха по стените ѝ. Д. Талев, И, 128. Аго беше много весел, приказваше безспир и разсмиваше всички с глупостите си. Й. Йовков, АМГ, 20.