БЕЗСПИРНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗСПЍРНО нареч. Без спиране, без прекъсване; непрекъснато, непрестанно, безспир. По широкия тротоар пред мене безспирно тече буен поток от люде. Д.Талев, СК, 151. Знаехме само едно: че трябва да се бърза, да сє върви напред безспирно. Й. Йовков, Разк. II, 137. Смрачава се, безспирно дъжд ръми. М. Петканова, С, 45.