БЕЗСПОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЗСПО̀РЕН1, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който не предизвиква спор, съмнение; несъмнен, очевиден, безсъмнен. Защо тогава се сили толкова да обори безспорната правота на неговите разбирания?... Т. Влайков, Съч. III, 34. — Все пак — казах аз, — Гюзелев е виновен. Това е доказано по безспорен начин. К. Калчев, ДНГ, 62. Безспорна истина. Безспорен факт. Безспорен успех. Безспорен талант.
— От рус. бесспорный.