БЕЗСРАМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗСРА̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който няма чувство за срам, който не се срамува; безочлив, нагъл. А тя, като че на инат, още по-лошава и по-безсрамна става. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 50. Тези младежи по всичко си приличаха: и по косите, и по облеклото, и по приказките. Бяха дръзки, нахални и безсрамни. Сп. Кралевски, ВО, 57. Безсрамен лъжец.

2.Който показва, изразява липса на срам; безочлив. Кьосето държеше главата си леко привдигната и гледаше с широко отворени очи. Погледът му беше особен — открит, любопитен, безсрамен. А. Дончев, ВР, 32. Безсрамна усмивка. Безсрамен отговор.

3.За действие, постъпка и др. — който нарушава нравствените норми, който се върши без срам. Сакатият се дръпна учуден и закуцука към насрещния край на килията. Там някакъв глас високо и похотливо разправяше безсрамни истории. Ст. Дичев, ЗС II, 599. Безсрамна експлоатация. Безсрамна лъжа.