БЕЗСРА̀МНИК

БЕЗСРА̀МНИК, мн. -ци, м. Човек, който няма чувство за срам и нарушава правилата за прилично и морално държане. — Излъга ти вчера, долни човече, наклевети моята жена пред толкова люде, пред целия град, .. , безсрамнико! Не си се срещал ти с жена ми у Ташка Утката. Д. Талев, ПК, 229. — Гунке, аз съм женен .. — Какъв лъжец! Да се гавриш толкова време с мене! Безсрамник! Г. Райчев, ЗК, 180–181.

Списък на думите по буква