БЕЗСТИДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЗСТЍДНИК
БЕЗСТЍДНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Безсрамник. Случи ся да ся науча за злочестината на една мома, обезчестена от безстидника някого си Исидора Христодактила. П. Р. Славейков, ЦП II, 155.