БЕЗСТЍДНО

БЕЗСТЍДНО нареч. Остар. Книж. Безсрамно. Несмислен в разсъжденията, безстидно дързнува да осъжда заслугите на другите. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 82. — Не ли ся срамуваш, кажи ми, да достигнеш до такъв разврат,.., да разпиляваш тъй безстидно имотецът? М. Балабанов, С (побълг.), 60.

Списък на думите по буква