БЕЗСТРАСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗСТРА̀СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който не проявява или не изпитва страст, силно влечение, силно чувство; студен, хладен, равнодушен. Хладнокръвният, дори безстрастен доктор Шулц пристъпи към своя пациент с някаква странна смесица от страх и почит. Ст. Ди‑

чев, ЗС I, 614. Пред мъжа, за когато [княгинята] забрави Христа, не се усещаше у себе си. Нетърпелива някога да го види, сега беше уморена и почти безстрастна. Ст. Загорчинов, ЛСС, 96.

2.Който няма или не проявява никакво чувство или отношение към някого, нещо; равнодушен, безразличен, безучастен, индиферентен. — При царя, всички при царя — зашепна отец Герасим ниско над ухото на Теодосия, който все стоеше на коня, мълчалив и безстрастен. Ст. Загорчинов, ДП, 242. Опознавайки света, човек не е хладен и безстрастен наблюдател. Той .. изпитва едно или друго отношение. Псих. Х кл, 6. ● Обр. Само слънцето и морето сияеха все така тихо, спокойно и ослепително, оставайки безстрастни към тревогите на хората. Д. Димов, Т, 364. На безстрастното време в неспира / гасне мълком живот неживян. Д. Дебелянов, С, 1936, 47.

3.Който изразява отсъствие на чувство или на някакъв интерес към нещо; студен, равнодушен, безразличен, безучастен. Войникът само махна с глава, не се усмихна, не се учуди, лицето му си остана безстрастно, както по-рано. Й. Йовков, ЧКГ, 288. Лилов продължаваше изложението си със спокоен, равен и безстрастен глас. Ст. Марков, ДБ, 115.