БЕЗСТРАШЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗСТРА̀ШЛИВО нареч. Остар. Безстрашно. Но случва се смел пътник, та тоя страшен връх / наима се да гони, .. / Той тича нанагоре, безстрашливо, напреко, / целта му го повдига и волята крепи. Ив. Вазов, Съч. II, 36.