БЕЗСТЪ̀БЛЕН

БЕЗСТЪ̀БЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който няма стъбло; безстъблов.

Безстъблена тинтява. Многогодишно тревисто растение с късо стъбло и единични сини цветове, което вирее по високите места в планините. Gentiana acaulis.

Списък на думите по буква