БЕЗСЪЗНАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗСЪЗНА̀НИЕ, мн. няма, ср. Обикн. с предл. в. Състояние, в което човек изгубва способност да усеща, да мисли, да чувствува; несвяст. Детето бе изпаднало в безсъзнание. Сега то лежеше съвсем неподвижно. Д. Димов, Т, 636. Когато се върнахме с мама вкъщи, заварихме татко легнал на пода, в безсъзнание от високата температура. П. Славински, МСК, 55. Биха ги до безсъзнание пред общинския дом с тояги и приклади. Кр. Велков, СБ, 141.