БЕЗСЪНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗСЪ̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. За нощ, вечер — който е прекаран без сън. Съсипана от трите безсънни нощи, Лина легна да спи. М. Грубешлиева, ПП, 214. Навярно мъките, нечовешките страдания, изпитанията и дългите безсънни вечери, прекарани в труд и бдения, са го направили горд, независим и предпазлив. П. Михайлов, МП, 18. Безсънни часове.

2.Поет. Който не спи, който стои буден. Дочула сякаш стъпките ѝ, стана / от своя шев безсънната жена / и през стъклото като прикована / впи поглед в уличната празнина. Бл. Димитрова, Л, 181. Останала самичка през нощта, / безсънна и загрижена в тъмата, / на масичката нощна тя свещта / запали. Ем. Попдимитров, СР, 39. Не ми е утеха да знам, че и ти си безсънна, / Не радост си вече за мене, а страшен кошмар. Д. Бояджиев, С, 18. ● Обр. И в мъртвата вода на мъртвите фонтани / оглеждат своя сън безсънни дървеса. Д. Дебелянов, Ст, 1936, 91.