БЕЗСЪРДЀЧЕН

БЕЗСЪРДЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не проявява съчувствие, отзивчивост, милост; бездушен, безчувствен, коравосърдечен. Тогаз баба Въла, .. , намразваше като смъртен враг снаха си, тази безсърдечна чужда жена, която беше отнела сина ѝ. Й. Йовков, ЖС, 117. Тъй суров и хладен, рекъл би някой, че в отношенията си към нас тато е безсърдечен и безчувствен. Т. Влайков, ПР 1, 76.

2.Който изразява безчувственост, коравосърдечие. Неговият глас беше сух, омразен, безсърдечен и циничен. Елин Пелин, Съч. II, 117. Но тя говореше за бъдещето си с такава голяма радост и с такъв безсърдечен егоизъм! Това го обиди и огорчи. Той се надяваше да види повече привързаност в нея. Й. Йовков, Ж, 1920, 135. Безсърдечни думи.

Списък на думите по буква