БЕЗСЪРДЕЧИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗСЪРДЀЧИЕ, мн. няма, ср. Бездушно, безчувствено или безсърдечно, коравосърдечно отношение; бездушие, безчувствие, безчувственост, коравосърдечие. Тя се усети силна да се бори с предубежденията на обществото, немилостиво към ония, що падат жертва на неговия егоизъм и безсърдечие. Ив. Вазоз, Съч. ХХVII, 125. В погледа му се чете безсърдечие.