БЕЗСЪРДЕЧНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗСЪРДЀЧНИК, мн. -ци, м. Рядко. Безсърдечен човек. — Аз щях да се потрудя, при всичкото ми презрение към него, да го пипна и да му почета урок на този безсърдечник. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 111. Дядо Форьо не можеше да разбере упоритостта му. Кипеше от омраза. Гледай ти! Иска да измрат хората от глад! .. Ах, безсърдечнико! Ненаситнико! Вл. Полянов, ПП, 125.