БЕЗТЕЛЕСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗТЕЛЀСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който няма тяло; безплътен, невеще‑

ствен. Противоп. материален, веществен. Ней се струваше, че тя е нещо безтелесно, превърнала се в дим и сянка. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 145. Богомилите си представляваха бога същество невидимо и безтелесно, само учаха, че бог е человекообразен. Р. Каролев, УБЧИ, 113.