БЕЗТРЕВОЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗТРЕВО̀ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Рядко. Който не е смущаван от тревоги; спокоен, необезпокояван. Той живееше в своята тиха, безтревожна, спокойна атмосфера. Ив. Вазов, Съч. IХ, 60.