БЕЗУКОРИЗНЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗУКОРЍЗНЕНО нареч. Остар. Книж. Безукорно. Ту хорото заприличваше на безукоризнено правилен полукръг, ту се завие около себе си. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 80. Солон узаконил,. . за съдници да са избират само тези архонти, които безукоризнено са изпълнили своята длъжност. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 160.