БЕЗУМНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗУ̀МНИК, мн. -ци, м. Остар. Безумец. — Борислав е пред мене безумник, но не престъпник, Ив. Вазов, Съч. ХХ, 53. Димонак, като видя едного безумника, че се големей със дрехите си, пристъпи при него и му рече, като го улови за дрехата: това пред малко время го носяше овцата и пак овца бяше. П. Берон, БРП, 46.