БЕЗУ̀МНИЦА

БЕЗУ̀МНИЦА ж. Остар. 1. Безумна, малоумна, луда жена.

2.Безразсъдна, неразумна жена; безумка. — Вижте какво билетче е изпуснала оная безумница, като е бързала — и той посочи на едно писъмце въз големия албум на масата. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 71.

Списък на думите по буква